- Надявам се, казва съдията, - че свидетелят не е много уморен от разпита.
- Какво говорите! - отговаря свидетелят. - След двайсет години брак това са дребни работи! - Кой е този симпатичен побелял мъж?
- Това е началникът на затвора. - Каква блестяща кариера! Сигурно е започнал като най-обикновен затворник! Жена е на свиждане при мъжа си в затвора.
- Скъпи - казва му тя, - в къщи се сетихме, че в четвъртък се навършва точно една година откакто ти попадна зад решетките. По този повод решихме да си устроим малко тържество... В затвора пристига прясно осъден затворник. Надзирателят му връчва затворническото облекло и му посочва една врата:
- Трябва да се изкъпеш. - Откъде накъде? - протестира затворникът. - Това го нямаше в присъдата! На митницата в аерогарата пристига мъж с два куфара. Митничарят посочва първият куфар и пита:
- Какво има в този куфар? - 25 000 лева - ? - Това са пожертвования! - скромно казва мъжът. - Вие сигурно имате много голяма организация? - пита митничарят. - А, не, работя сам! - Тогава, сигурно сте ги събирали много време? - Ами, около три месеца. Митничарят недоумява, а мъжът пояснява: - Отивам в тоалетната. Когато някой дойде да пикае, аз го хващам за оная работа, вадя нож и моля за пожертвование. - И дават ли? - О, дават и то щедри. - Добре, а какво има в другия куфар? - Разбирате ли, някой не дават... Журналист съобщава по телефона от съда:
- Обвиняемият бе осъден на доживотен затвор. При това му се зачитат 192 дни арест от предварителното следствие. - Извинете, може ли да получа свиждане със затворника Иванов?
- Не можете, присъдата му изтече и е на свобода. Елате пак след месец-два. В съда:
- И така, когато се стигна до сбиването, ищецът държеше в ръце парче дъска, дълго метър и двадесет и пет. А вие какво държахте в ръце? - Жена му. - Категорично настоявам за развод! - заявява отчаяният ищец. - Тя продължава да държи в спалнята опитомената си коза и аз вече не издържам миризмата!
- Да, заслужавате съчувствие - клати глава съдията. - Но толкова е лесно да отваряте прозореца от време на време... - Какво? - възмущава се ищецът. - И всичките ми гълъби да излетят, така ли? - Обвинен сте, че сте откраднали една домашна патица - казва съдията.
- Това беше дива патица, господин съдия! - Откъде разбрахте? - Трябваше само да видите колко се измъчих, докато я хвана! Ревнива съпруга към мъжа си - крадец:
- Къде си бил предишната нощ? Във вестника не пише нищо за извършени кражби! - Тридесет години затвор? - извиква осъденият. - Но, господин съдия, аз съм на шейсет и осем години!
- Съдът не иска от вас невъзможни неща. Изкарайте, колкото можете! - Ще кажете ли нещо в своя защита, обвиняеми?
- Уважаеми господин съдия! Облегнах се на витрината без да искам и тя се счупи. Тогава влязох вътре, за да оставя на собственика името и адреса си. Колкото до това, че полицаите ме завариха пред отворената каса, мога да ви уверя, че точно в този момент търсех лист и молив... Иванов (ищец) подкупил съдията със 100000 долара.
Петров (ответник) подкупил съдията със 120000 долара. Съдията постановил: Да се върнат 20000 долара на Петров и двамата да се съдят справедливо. Крадец на сина си:
- Бия те не за това, че си откраднал сладките от кухнята! Бия те, защото си оставил навсякъде отпечатъци! Адвокатът:
- Позволявам си да припомня на уважаемия господин съдия, че човека, когото съди днес, преди два месеца спаси жена му от удавяне... Съдията: - Други престъпления? - Обвиняеми, вие сте обидили служебно лице! Определям глоба от 100 лв. Искате ли да кажете още нещо?
- Бих искал, но при тези цени... Добре е да имаш много.
Още по-добре е да имаш още повече. А най-добре е да не те хванат. Двама току-що заловени престъпници си говорят:
- Абе имаш ли някой познат в полицията да ни измъкне оттук? - Ами имам един познат ама... - Кой? - Брат ми, от две седмици е в следствения арест. Свиждане в затвора. Съпругата нервно се върти на стола си и скача преди да е изтекло разрешеното време.
- Време е да тръгвам, мили. През цялото време си мисля колко ли е тежко на нашето кученце да стои затворено по цял ден... - Вярно ли е, че сте нарекли този господин "глупак" - пита съдията.
- Вярно е - отговаря селянинът. - А истина ли е, че сте го нарекли и "овен"? - Не, това забравих да му кажа. "...и тогава обвиняемият започна да ми къса дрехите...
Скъса ми чорапогащите и бикините, но полата не я скъса, защото си я бях свалила предварително." - Ето че вече двайсет години се срещаме с вас в тази зала и то доста често - казва съдията на обвиняемия. - Мисля, че за тези години вие бихте могли изцяло да се промените и да се поправите!
- А вие, ваша чест, бихте могли да станете министър на правосъдието... Съдията пита обвиняемия:
- Така ли откраднахте, както разказа прокурорът? - Не точно така, но и неговият метод заслужава внимание. В съда:
- Осъждам ви на доживотен затвор. - Протестирам! - Увеличавам присъдата с още една година. Жена на свиждане при мъжа си в затвора:
- Слушай, децата вече започнаха да задават въпроси... - Какво - къде е баща им ли? - Не - къде си скрил ограбените пари. |